Един специален човек / One special person

Здравейте за втори път днес :)
Вчера ви споменах, че съм подготвила картичка с кутийка за един специален човек и обещах че ще ви кажа кой е той :)
Може би някои от вас са прегледали профила ми и са прочели коя е любимата ми книга. За тези от вас които не са го направили ще кажа, че любимата ми книга е "Нека ти разкажа" написана от Хорхе Букай. Честно да си призная имам всички негови книги, които са преведени на български език и всички ми харесват.

Хорхе Букай

Преди околко седмица по случайност минах покрай една книжарница. Отпред имаше плакат със снимка на Хорхе Букай и пишеше, че новата му книга вече може да се намери на книжния пазар. Това много ме зарадва, тъй като вече бях прочела 3 от неговите книги и със сигурност исках да прочета новата му книга. И както си чета надписите по плаката изведнъж гледам, че пише : Хорхе Букай идва в България. Прочетох го отново и да точно това пишеше :) Следващото което видях е, че дори ще дойде в Пловдив, от това по-хубаво здраве му кажи.
Поразгледах в интернет и разбрах, че ще бъде на 10-ти юни в 18 часа в книжарница "Хермес" и ще раздава автографи. И осъзнах, че желая да присъствам на събитието.

Преди няколко дена ми дойде на ум идеята да му направя картичка. Отначало си мислех каква да бъде, какво да има по нея, кой ли цвят да избера. Малко след това ме осени идеята, че картичката трябва да му остане за спомен, за това реших да бъде на тема България. Да му напомня за няколко дневния му престой в нашата страна.
После дойде чуденето за модела на картичката. Тъй като исках да сложа доста снимки по нея, трябваше да бъде по големичка, за да ги побере. Веднага се сетих, че преди няколко дена една талантлива жена на име Юлия Вълчева беше показала картичка с доста снимки. Видя ми се добра идея да използвам модела на картичката, която тя беше направила.
Намерих си снимки на неща свързани със страната ни и снимки на Пловдив ( защото все пак съм от Пловдив), принтирах ги и започна голямото рязане, лепене и подреждане на всички елементи по картичката.
Мисля, че вече почнах да ви отекчавам :)
Ще ви покажа направо резултата :)
Искам да се извиня за качеството на снимките, но просто с моя телефон няма как снимките да изглеждат прекрасно.













И така днес към 16:20 излезнах от нас. Към 16:50 благодарение на градския транспорт, бях вече в книжарницата. Закупих 3 броя от най-новата му книга ( една за мен и 2 за мои приятелки) и зачаках. Точно в 18 часа той се появи на фона на българка народна песен. Забравих да кажа - имаше страшно много хора, добре че бях отишла по-раничко :)
Шефа на книжарницата каза няколко думи, след това 2 момичета, едното на испански, а другото на български, прочетоха малък отказ от най-новата му книга, след това Мадлен Алгафари каза няколко думи за него и чак тогава дадоха думата на човека заради когото бяхме там.
След като каза няколко думи започна раздаването на автографите.
След известно изчакване успях да стигна до масичката на която той подписваше така стрателно всяка книжка, усетих как пулса ми се ускори. Оставих трите книги и през това време изкарах подаръчето. С трепереш от вълнение глас му казах само: Това е подарък за вас ( на английски разбира се). Той много се зарадва и ме целуна по двете бузи.
Когато се отдалечих от масичката, усетих че цялата треперя и от вълнение чак ми потекоха сълзи.
Това са снимки на книгата и автографа, който получих :



Никога не съм била на такъв тип събития, не съм се интересувала от някой по- специален писател, но този човек наистина ме привлече с начина си на писане.
Книгите му са толкова леки и приятни за четене.
Той не разгледа пред мен подаръчето, тъй като имаше прекалено много хора, който все още чакаха. Искренно се надявам картичката да му хареса и да си я занесе в къщи за спомен.
За мен ще остане спомена от вълнението покрай срещата ми с този специален човек.
Благодаря на всички, които прочетоха цялото ми излияние!

П.С: чудя се дали да участвам с тази картичка в предизвикателството на Картичкофуриите, там темата е Етно елементи.

I apologize but I will not translate my post because I too far in writing.