Аз лично получих поздравления за празника на влюбените и съответно поздравих хората, който ми го честитиха. Но иначе за мен това е просто ден, в който ако искаш можеш още веднъж да покажеш на любимия, чрез някакъв символичен скромен подарък, това че го обичаш.
Според мен хората, които се обичат не е нужно да чакат специален ден в който да се зарадват взаимно с подарък, по - важни са малките неща, които другия прави за теб и ти за него.
Трифон Зарезан пък не е точно моя празник, тъй като да кажем пиенето не ми е страст.
Нека да спра до тук с приказките по отношение на двата празника, важното е да има поводи за усмивки :)
На моя любим по случай хубавия слънчев ден и защото го обичам, подарих бутилка вино на която закачих ароматно сърчице, картичка вътре с едно много хубаво стихотворение на Жак Превер и поразкрасена кибритена кутийка (връзва се със стихотворението).
Paris at night - Жак Превер
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
А сега нека да ви покажа снимки на нещицата:
♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
Нека да празнуваме това, че сме живи, че се обичаме и че сме заедно!
♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
P.S. Стихотворението го видях залепено на едно плоско кибритче, което беше част от едно тефтерче пълно с всякакви малки картички и изненадки. То беше изработено от Александра Арабова
Няма коментари:
Публикуване на коментар